Съществува голямо разнообразие от различни видове подови покрития: паркет, ламинат, масивно дърво, плочки, корков материал, линолеум, килим. Този списък може да се продължава още, като голяма част от споменатите продукти са модулни и изискват свързване на отделните елементи и оформяне. В настоящата статия, обаче, ще стане дума за саморазливните подови замазки, които разчитат на различна технология на полагане.
Съвременният саморазливен под може да се характеризира като монолитно покритие, създадено от вискозни материали. Днес на пазара се предлагат множество състави, различаващи се според областта на приложение, дебелината, устойчивостта на износване и други технически и технологични свойства. Самоизравняващите се състави са две основни групи – полимерни (на органична основа) и минерални (с неорганични връзки). Сред отличителните качества на полимерните разливни подове са бързо втвърдяване, дълговечност и устойчивост на износване. Именно затова тези материали са особено подходящи за помещения с голямо механично натоварване на пода, например административни и търговски сгради, спортни зали, както и промишлени помещения. Не по-малко важно е и друго тяхно свойство – устойчивост на химически въздействия. В зависимост от химическия си състав, се различават метилакрилатни, епоксидни, цементно-акрилни (приготвят се от сух строителен материал и т.нар. „течен компонент”) и полиуретанови подови покрития.
Първите три вида имат по-голяма популярност и приложение в промишленото строителство и често се оказват най-практичното за тях решение. Що се касае до жилищни помещения, то идеален е четвъртия вариант, а именно – полиуретановото подово покритие. Първо, този материал е безопасен за здравето, второ, той е траен и устойчив и трето - лек. Затова подови покрития от него имат по-висока естетическа стойност и индивидуален облик от останалите видове саморазливни.
Саморазливните замазки се използват там, където се предявяват големи изисквания към готовия под. Такова могат да бъдат висока химическа устойчивост, устойчивост към износване (в това число и повишена влажност), необходимост от обезпечение на антистатична защита или други специални санитарно-хигиенични изисквания. На първо място, естествено, това са производствените помещения и офиси с висока експлоатационна натовареност, администратични сгради, телевизионни студиа, спортни съоръжения и други. В жилищните помещения това са кухни, бани, коридори, остъклени лоджии.
Съществуват два типа саморазливни покрития: дебелослойни и тънкослойни. Първите се използват за неравни основи. Тънкослойните самонивелиращи се материали отстраняват само неголеми дефекти в основата, но благодарение на високата си течливост (слаба вискозност), осигуряват идеално изравнено хоризонтално ниво на пода. С тях се работи лесно, имат добра адхезия с основата, паропропускливи са и много трайни. Повечето от тях могат да се използват при подови отоплителни системи. Не трябва да се забравя и екологическата им безопасност, както и сравнително ниската им цена.
Независимо дали покритието е дебелослойно или тънкослойно, преди да започне полагането му е необходимо да се подготви основата. Да разгледаме как се прави това. За начало е необходимо да се изравни повърхността, да се отстранят всички пукнатини, издатини, да се шпаклова, да се положи грунд, да се обезпечи надеждната хидроизолация. Основата също така трябва да е здрава и чиста. Грундът е необходимо да има много равна и гладка, почти гланцирана повърхност и да не попива влага (може да е от бетон, плочки, метал и даже дърво). При не добре подготвена и не отговаряща на споменатите изисквания основа е възможно при полагането на пода да се появяват мехури, чието по-нататъшно отстраняване е извънредно трудно.
Разтворът се разбърква прецизно с помощта на миксер или електродрелка със специална приставка за вискозни смеси. Особено внимание трябва да се обърне на еднородността на сместа. В противен случай може да се образуват шупли. Затова след първото разбъркване се изчаква известно време, това е т.н. технологична пауза, време, през което саморазливния под узрява, като се освобождава от въздушните мехури. Следва повторно разбъркване. От този момент започва да тече времето на живот на разтвора, неговата трайност. При повечето смеси е от половин до един час.
Дебелината на разлятата върху пода маса може да се регулира с помощта на летва или планка, стоманена подравнителна линия или друг инструмент, препоръчан от производителя. Тя обикновено е от 1 до 10мм, като някои производители предлагат и смеси които могат да се полагат и в по-голяма дебелина. Специалистите препоръчват за жилищни помещения саморазливният под да бъде 1,5мм. За конкретния случай по-тънкият слой е непрактичен, а по-дебелият – неикономичен, тъй като се използва повече материал.
Въпреки лесното на вид полагане на покритието, има редица изисквания, които трябва да се спазват при работа, за да се получи качествено и дълготрайно покритие. Например, работната температура в помещението при полагане не трябва да е по-ниска от +5°С и не по-голяма от 25°С при препоръчителна относителна влажност на въздуха около 60%. Ако тези условия не са спазени саморазливната замазка ще измени свойствата си. Освен това, до пълното й изсъхване тя не трябва да се излага на влага, тъй като компонентите й встъпват в реакция с водата. Затова е важно да се поддържа суха повърхността, преди да се нанесе покритиетоб(т.е. влажността на работната повърхност не трябва да надвишава 5%). За да се гарантира тази стойност, специалистите използват прибор за измерване на влагата. Ако в началото подготовката на повърхността е направена по всички правила, то след 12-20 часа, които са необходими за цялостното изсъхване, както и в продължение на целия срок на експлоатация никаква влажност не представлява заплаха за саморазливнния под.
Повечето производители на сухи строителни смеси предлагат цялостно комплексно решение, включващо материалите за изграждане на пода, започвайки с грунд и завършвайки с разливен материал.
Саморазливните подове се предлагат в различни разцветки. Сред отенъците преобладават неутралните спокойни тонове – сив, бежов, бледозелен, светлокафяв. При различните производители има и допълнителни, „специални ефекти” – върху свежото покритие се нанасят така наречените „чипсове” – това са цветни частици от акрилна боя с различни форми и размери. Когато са още в кутията, те приличат на ярки конфети, а нанесени на пода придават дълбочина и сходство с природни материали като мрамор или гранит.
Към основните предимства на разливните покрития спадат приятният външен вид, блясък, монолитност на цвета, дълготрайност (минимум 40 години), влагоустойчивост и висока химическа устойчивост, хигиеничност и простота на почистване. Те могат да се мият с обикновена вода, без да се обработват със специални съставки. Освен това, имат висока адхезионна способност с различни основи, отсъстват снадки и шевове, пожаробезопасни са (изработват се от трудно възпламеняеми и трудно горими материали) и не са токсични. За саморазливните подове не представлява проблем подлагане на удари – те няма да се разронят и по повърхността им няма да се появят пукнатини. Големите температурни амплитуди също не оказват влияние, което прави сааморазливните покрития подходящи и за външни приложения като например балкони или веранди.
Както недостатък на саморазливните подове може да се сметне недостатъчно богатият асортимент от цветове, в сравнение с традиционните видове покрития и склонността на някои от тях да пожълтяват под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Много видове изискват трудоемка подготовка на основата при полагане на покритието, а също така и необходимостта от строго контролиране на влажността на повърхността, върху която се разлива замазката. Проблем представлява също отделянето на покритието от основата в случай на необходимост.
Основните конкурентни продукти на саморазливните замазки са линолеума, ламината и различните видове плочки. Ако детайлно сравним тези материали, то ще се окаже, че правилно положената замазка издържа по-дълго от PVC-линолеума, дори и да му отстъпва в дизайна. В сравнение с ламината саморазливния под притежава по-добра влагоустойчивост. А ако направим сравнение с плочките, които по традиция се слагат в кухните, баните и на балконите, то и тук замазката има своите достойнства – отсъствие на фуги (които, освен че изискват допълнителна обработка, са и място, където се събират бактерии и мръсотия) и по-висока издържливост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар